Петър Винаров - кметът, дал началото на европейския облик на Русе

Петър Винаров е роден през 1851 г. в Русчук, Османска империя. Брат е на българския генерал Върбан Винаров (1856 – † 1908). Като младеж се включва в Борбата за църковна независимост и активно участва в акцията по изгонването на гръцкия владика Синесий Червенски от града (1865 г.). По време на Освободителната война (1877 – 78) подпомага руското разузнаване. Попада в ръцете на турските власти, заедно с Михаил Хаджикостов, Върбан Дочев и Атанас Краев и е заточен в Халеб, Сирия, където престоява от 1 август 1877 до 23 април 1878 г. 

Въпреки че е едва на 14-годишен Петър се включва в Борбата за църковна независимост. Това е период, в който българите в Османската империя се опитват да възстановят Българската православна църква; затова зачестяват сблъсъците с гръцките духовници, които защитават интересите на Цариградската патриаршия. Постепенно българите получават правото да се черкуват на български език и в резултат от националните усилия през 1870 година със султански указ се признава легитимността на Българската екзархия. Петър Винаров през 1865 дейно участва в изгонването на гръцкия владика Синесий Червенски от града. По-късно, по време на Освободителната война помага на руснаците и руското разузнаване, но е заловен от турските власти, които го заточават в град Халеб в Сирия. Там прекарва времето от 1 август 1877 до 23 април 1878. А след като излезе, ще бъде кмет на Русе три мандата.

Седем години след като се връща, на 1 май 1885, печели местните кметски избори от съюза на консерваторите плюс либералите-цанковисти ( най-проруската пария в политическия спектър; „цанковисти“, защото когато се отделят от Либералната партия, Драган Цанков е начело). И така на 1 юли с княжески указ Петър Винаров започва първия си мандат. За това време Община Русе ще създаде шест фабрики за тютюн, които след това се продават на частни предприемачи. Когато на 14 ноември 1885 избухва Сръбско-българската война, в града са на разположение няколко временни болници за ранените войници. На следващата година, 1886, подкрепя свалянето на Александър I Батенберг, а на следващата, на 4 септември 1887, на изборите печели заедно с националистите, които са привърженици на Стефан Стамболов. Тогава за кмет на Русе е назначен Димитър Мантов, а Петър Винаров е негов заместник. Двамата мъже за скарват още през есента на същата година на 8 януари 1888 Петър, подкрепян от хората на Стамболов, съобщава на кмета, че е бламиран – това се потвърждава точно седмица по-късно с Указ № 27 на правителството.

Вторият мандат на Винаров е белязана от павирането на градските улици с „французки“ гранитни блокчета от кариерата „Сан Рафаел“ и последвалия емблематичен и излишен съдебен процес, наречен „аферата с французките камъни“. Павирането започва през 1889, а блокчетата от пор­фирен гранит пристигат по Дунав с шлепове и са наречени от гражданите „французки калдъръм„. Тези павета (с дадена гаранция от 33 години) ще служат десетки години безпроблемно и без да променят качествата си. В крайна сметка обаче ще бъдат извадени за сметка на асфалта. Днес малка част от тях са остана по улица „Княжеска“, а извадените павета са изнесени в редица градове на Западна Европа, които пък правят обратното – заменят в пешеходните зони асфалта с гранитни блокчета.

Именно този период – краят на 80-те години на 19 век – е когато Русе започва да се изменя в характерния си европейски вид. Строителството на индустрия продължава – тогава са изградени 14 по-големи предприятия от фабричен тип в сферите на металообработващата, химическата, хранителната, керамичната, кожарската и др. отрасли.

Между Петър Винаров и третия мандат не застава никой и на парламентарните общински избори през 1890 той успява да запази кемтския си пост без опозиция. Града и околността му продължават да се разрастват. Този път освен за сгради се набляга и на хигиенизирането на улиците и медицинската профилактика на населението. Две години по-късно, на 28 март 1892 започва да излиза Русенският общински вестник, чийто главен редактор е Михаил Хаджикостов. Той действа като настоящият Държавен вестник – в него се публикуват по-важните решения на общинския съвет, заповедите на кмета и други съобщения за града и страната.

Женен е за Ангелина Иванова от Тутракан. Имат осем деца – петима сина и три дъщери. Живеели са в Русе на ул. „Княз Владимирска“ №6 (днес ул. „Райко Даскалов“).

Къщата е в стил сецесион, по проект на инж. арх. Тодор Петров. В плана са предвидени магазини на партера, кантори на двата следващи етажа, сутерен и таван, до който водят стълби. Само 3 години след като построява тази къща, през 1924 г. я продава на Панайот Христов и Мириц Ошоя Германов.

Съседи на имота са все известни русенци: Георги Тодоров, Михаил Хаджикостов, Станка Губиделникова и Иваница Сп. Симеонов. Според наличните документи, свързани с къщата, по-късно тя става собственост на седем евреи, след което е откупена от един собственик. През 1947 г. къщата е национализирана и предадена на "Жилфонд". След преустройство през 1986 г. в нея е открит магазин "Кореком".

Синът му, Иван, загива на фронта през Междусъюзническата война като санитарен подпоручик, доктор.[1] Петър Винаров е брат на известния български военачалник генерал-майор Върбан Винаров, чиято дъщеря Бистра Винарова e съпруга на големия български историограф, дипломат, публицист и журналист Симеон Радев.

Източници: Wikipedia

Chronicle.bg

Още от Старо Русе

Генерал майор Христо Драндаревски – основател…

02.02.2018

Добри Немиров - със забележителен принос в…

15.03.2015

Актрисата Елена Хранова - Славеят сред Лицата на Русе

08.03.2015

Максим I - Духовното Лице на Русе

22.02.2015

Всички от Старо Русе