Синявицата (Coracias garrulus), наричана още синя гарга, е една от българските прелетни птици с най-ефектно и красиво оперение, издържано в електриково-сини до мастилено-лилави и кафеникаво-керемидени цветове. При мека светлина сутрин рано или късно следобед светлосиньото оперението има получава зеленикав оттенък. Затова според цвета на оперението зрителят може безпогрешно да определи в коя част на деня е направена фотографията. Липсва полов диморфизъм, но мъжкият има малко по-ярки цветове на перата. Обитава открити пространства с единични стари дървета, покрайнини на горски масиви, крайречни насаждения, проломи и каньони. Зимува в Централна и Южна Африка. Пристига при нас през последната десетдневка на април и отлита за Африка през първите дни на септември. Гнезди в хралупи на дървета, земни дупки в льосови и песъчливи брегове, често заедно с пчелояди, а също в скални кухини. Обикновено ловува, кацнала върху сух клон на дърво или кабел от електропреносната мрежа. Когато забележи жертвата само разтваря крила и се стоварва връху нея напълно безшумно. Хранителният спектър е доста широк – летящи и нелетящи насекоми, дребни влечуги, земноводни и бозайници – гущери, змии, жаби и полевки, както и яйца и малки на птици. Русенска област е представена много добре на картата на разпространение на синявицата в България. Среща се често по долината на р. Янтра, крайбрежието на река Дунав и равнините около него и особено в каньоните на реките Бели, Черни, Мали и Русенски Лом, където е нормално да гнездят до 6 - 7 двойки на линеен километър скални масиви. Природозащитният статус на вида е регламентиран с приложение № 2А към чл. 35А и приложение № 3 към чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие. Т.е. местообитанията и птиците са защитени не само в зоните от „Натура 2000”, но и върху останалата територия на страната. Независимо от високия защитен статус, през последните години все по-често откривам безсмислено отстреляни птици от скучаещи екземпляри на вида Homo Sapiens. Смъртта на една птица по време на размножителния сезон е окончателна смъртна присъда за още 5 или 6 нейни малки.
Помня отлично, че първите ми представи за тази красива нашенска птица бяха формирани от наблюденията на известния руски биолог и изследовател на природата Евгений Павлович Спангенберг („Сред природата с бележник”, 1981). В разказа „Сивка” авторът разказва за това, как е отгледал едно малко синьо гардже, паднало от гнездова дупка. Младата птица е отгледана абсолютно свободна и след като се е научила да лети, вечер се прибирала да нощува при своите човешки приятели, макар да прекарвала голяма част от деня с останалите диви синявици. На следващата година птицата се завърнала за два дни в своя дом. Кацала върху любимия си сух клон и близо до хората, макар и не както някога върху тях, дори влизала в познатите и стаи на къщата. Това силно чувство за родно място е характерно за всички останали птици. Миналата година италиански орнитолози са хванали и опръстенили възрастна синявица. Преди да я пуснат са сложили джипиес предавателно устройство и са успели да запишат целия миграционен път до Централна Африка и обратно до Италия. Тази година птицата се завърнала и заела отново същата хралупа. Този опит на италианските изследователи потвърждава разказа на Е.Спангенберг, макар аз никога да не съм се съмнявал в неговата достоверност. През годините на теренни изследвания установих интригуваща особеност в поведението на синявиците: при отглеждането на малките те често формират родителски тройки, а не двойки. „Третия” родител е възрастна птица останала без партньор за сезона. Преди раждането на малките титулярната двойка приема близкото присътвие на родител № 3 със силно раздразнение и агресия, които обаче изчезват след това, за да бъдат заменени с доверие и делово партньорство.
Автор: Илиян Вълчанов
08.06.2020
15.07.2019
24.01.2025
24.01.2025
24.01.2025
23.01.2025
23.01.2025