Боян Иванов Дановски театрален иноватор и тайнствен разузнавач - един от Лицата на Русе

Старо Русе 02.01.2015 | 04:01ч.

Боян Иванов Дановски е пренесъл и внедрил в българския театър така наречената „Голяма театрална реформа“ на XX век. Той е български режисьор, театрален педагог, театровед и драматург, последовател е на Станиславски, Мейерхолд, Райнхард, Пискатор, Брехт. Затова безспорно можем да кажем, че Дановски с нелекия си път и значителните заслуги в областта на театралното изкуство е един от Лицата на Русе.

Роден е на 19 август 1899 г. в Русе. Син е на обикновен еврейски дърводелец Данон. Родителите му го наричат Буко - Буко Данон. Когато момчето пораства и възмъжава, променя името си на Боян Иванов Дановски, прочува се като театрал, но през целия си живот старателно прикрива еврейския си корен. И днес малцина знаят истинското му име.

От 1907 г. живее в София. През 1919 докъм 1925г г. следва инженерство и музика в Милано, като непрекъснато се връща в България. В Милано се явява на конкурс за артисти, рецитира стихотворение от Леопарди, но успява да прошепне само първите строфи. Поради липса на средства прекъсва следването в Политехниката.

Особено тежко преживява 1919 г. - без храна, без квартира, в глад и нищета. Започва да публикува стихове, разкази и статии в българския и италианския печат, като в творбите му проличават модернистични схващания за изкуството.

boian_danovski При завръщането си в България, Дановски се сближава с литературните кръгове около Гео Милев, Людмил Стоянов, Николай Хрелков, Христо Ясенов и през 1921 г. става редовен сътрудник на списание „Везни“, където печата собствени творби и преводи от италиански. След закриването му сътрудничи на „Хиперион“.

През 1923 г. се запознава със скулпторката Ана Балсамаджиева. Родителите й не приемат тази връзка и държат дъщеря си под ключ. Македонските харамии, с които се знае от кафенетата, го съветват да я открадне. И така, Ана сгъва най-необходимите дрехи и скача през прозореца. С файтон кумът Теодор Траянов я отвежда в църквата "Света Параскева“. Бащата открива бягството и с револвер тръгва да стреля по бъдещия си зет. Попът отказва да ги венчае и един случайно минаващ по улицата свещеник набързо извършва церемонията. Младото семейство заминава за Рим.

През 1933 г. Дановски, без съгласието на партията, заминава за Париж. Съобщават му да се върне в София, но той не изпълнява нареждането.

През периода 1935-1936 г. е режисьор в Русенския театър. Основните сили са група актьори от Пловдив, с които той не се разбира. Всяка седмица се играе нова премиера, за съжаление по-лоша от предишната. Липсва публика. В Русе Дановски поставя "Непознатото момиче" от Франц Молнар и "Живият труп" от Толстой. Между него и Стойчев пламва конфликт. Той предлага сериозно на директора да погладуват един месец, но да подготвят поне едно "свястно" представление. Неприятните му спомени от родния град са стоплени от часовете, прекарани в работа и развлечение с пианиста на театъра Светослав Обретенов и художника Борис Иванов.

През 1943 г. се жени повторно за актрисата Веселина Балтаджиева. Същата година Дановски започва да сътрудничи на американското разузнаване, което се ръководи в България от Флойд Бляк - бивш директор на Американския колеж край Симеоново. Дановски и новата му съпруга заминават за Цариград, където той развива оживена дейност. Работи в Американската информационна служба, като срещите с тайните си осведомители провежда в дома си. Бляк високо цени своя агент, който има и ползотворни контакти с английското и с турското разузнаване. Вероятно Дановски, служейки на американците, никога не е преставал да сътрудничи и на руснаците, но разузнаването има строги правила и много тайни остават завинаги заключени. След 9 септември 1944 г. Дановски излиза на "големите пътища на изкуството" и кариерата му се развива със шеметна скорост - главен режисьор на Народната опера, главен режисьор на Народния театър, режисьор в Българска кинематография, главен художествен ръководител на Държавния сатиричен театър, професор в Театралния институт... Негово дело е и постановката на първия български цветен филм "Точка първа" (1956) по сценарий на Валери Петров. Умира на 9 март 1976 г.