Стефан Гечев - забележителен творец и един от Лицата на Русе

Старо Русе 21.12.2014 | 10:12ч.

Стефан Гечев е забележителен писател, преводач и драматург, със значителен принос в културния живот на България. Роден е в Русе на 29.01.1911 г. и за съжаление през целия си жизнен път, а и до днес остава недооценена фигура в родината си.

Стефан Гечев е учил в София, Париж и Атина. Работил в български дипломатически представителства в чужбина и преди, и след 1944 г.

Автор е на редица статии и есета, а под псевдонима Венцислав Диаватов е писал и криминални и приключенски романи: "Момичето и предателят", (в съавт. с К. Кюлюмов), "Човекът с табакерите", "Крадци на богородици" (в съавт. с М. Миланов), "Мостът".

В периода 1917-1922г учи в Русе, след което продължава образованието си в Пловдив до 1925г. Две години учи в Париж в лицея „Луи льо Гран“. Завършва славянска филология в Софийски университет през 1934 г. От 1935 изучава гръцки и слуша лекции по византийска литература при проф. Вейс в университета в Атина, където води курс побългарски и старобългарски език за гръцките студенти. В периода 1936–1942 работи в българската легация в Атина като писар по чужди езици, а по-късно като драгоман-преводач. Заедно с Клеон Пераскос превежда стихове на Елисавета Багряна и Атанас Далчев на гръцки език, публикувани в сп. „Неа естия“. Успява да спаси живота на няколко души сред тях е и поетът Костас Варналис, за чието освобождаване от нацистки арест той прибягва до помощта на българския посланик.

Като редактор във в. "Стършел" Гачев работи през 1956 г. участва в създаването на Държавния сатиричен театър заедно с режисьора Стефан Сърчаджиев и поета Веселин Ханчев. След това е редактор в списанията "Пламък" и "Контакти".

Гечев е направил първия превод на български език на любимата за поколения деца книга на Луис Карол "Алиса в огледалния свят".

Stefan_Getchev_Belezhnik-1967 През 1967 г. книгата му със стихове "Бележник", в която Стефан Гечев философски осмисля модерни европейски търсения, е посечена от официалните партийни критици, наречена е "отглас от съмнителни образци". Днес тези стихове звучат като хайку, заключили дълбоки духовни търсения. Авторът е обвинен в "сюрреализъм и дадаизъм" и за дълги години е направо изгонен от литературния живот.

Анулирани са всичките му договори за книги с български издателства. През това време създава оригинални творби, които излизат от печат едва след 1989 г. (стихосбирката му „Поезия“, 1990, включва стихове и поеми в проза, писани през 1966–1986 г.) Някои произведенията от този период са публикувани под прикриващия псевдоним Венцеслав Диаватов (В. Диаватов).

След 1990 г. издава "Осъденият на Сеньора", (Разкази), "Въпроси" (Стихотворения в проза) "Виктория и нейните синове", "Човешкото приключение или мисли по повод сентенцията "Познай себе си". (Лъжефилософски роман), "Самобичуване" (Стихотворения, "Процес за изчезване тялото на Исус Назарянина, наречен Христос" (Драма), "Познай себе си. Лъжефилософски и лъжебиографичен роман"

Негови творби са преведени на английски, френски, немски, полски, руски и други езици.

През 1996 г. Стефан Гечев получава гръцкия орден „Златен кръст на Почетния легион“. Получава почетна грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура от Министерството на културата на Република България. Награден е от френския министър на културата и информацията с високото отличие „Кавалер на ордена за изкуство и култура“. Получава от Съюза на преводачите, съвместно с Посолството на Република Гърция, Грамота за цялостна преводаческа дейност и за приноса му за популяризиране на гръцката литература в България (1997). Удостоен е със Златен медал от Гръцкия съюз на преводачите, връчен от Кмета на Атина за цялостното му преводаческо дело, което представлява принос към новогръцката литература и култура (1998).

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ОДА НА ЦВЕТЕТО

Във стара книга някой написал: "Животът е сън и безмислие". Прочело цветето и се замислило. После тихо се усмихнало.

---

ПОРТРЕТ НА СТАР ЧОРБАДЖИЯ

Кожуха подплатен с кожи. Но не със меки, агнешки, а с твърди, лъскави лисичи кожи.

---

БЛИЗОСТ

Един до друг ний гледахме звездите. Аз ти показах онова съзвездие от две звезди - едната синя, другата червена, - които са обречени във вечността да обикалят заедно вселената.

Ти каза, че са като нас.

А между тях лежат милиарди километри. Едната и не подозира, че на другата избухват страшни термоядрени реакции, а другата не може и да знае, че нейната съседка бавно гасне.

Из стихосбирката "Бележник", Стефан Гачев

–

The Site публикува този материал с информация и материали от уикипедия, slovoto.bg и снимки от интернет