Гюро Михайлов, загинал на поста си, за да изпълни своя дълг

Фразата „като Гюро Михайлов на поста си“ е популярна и днес. Обикновено тя се употребява, за да покаже безсмислена, дори глупава саможертва. Малцина обаче са наясно, че зад станалото нарицателно име, често подхвърляно с насмешка, стои 20-годишен храбър младеж, който се е жертвал, за да изпълни своя дълг.

Според съхранените документи Гюро Михайлов е роден в пловдивското с. Рахманлий – днес Розовец. Като редник в трета рота на Пловдивската дружина, след шест месеца редовна наборна военна служба, Гюро е зачислен в специалното подрезделение за охрана на специални обекти в града на тепетата.

На 25 декември 1880 г., навръх Коледа, той е включен като часови в караула на банката. Постът на Гюро Михайлов е пред касата на третия етаж. По това време градът бил център на Източна Румелия и в сградата се съхранявали много важни документи и пари. Там е и щабът на милицията и жандармерията, затова имало денонощна охрана от петима войници.

В 11 часа на първия етаж на сградата избухва пожар. Огънят бързо обхваща цялото помещение и паниката обвзема всички. Началникът на милицията Керестелиев е събуден и извикан по спешност. "С помощта на няколко офицери и жандарми той сполучил да отърве касата на първата дружина, архивите на втората и двете знамена. Но освен тия вещи нищо не могло да се спаси" - пише вестник "Народний глас" в броя си след произшествието. Очевидци на трагедията описват страшния хаос, който настъпил след първите пламъци.

Пожарната има примитивна дори за тогавашните представи кола и пожарникарите не успяват да потушат навреме пожара. Дъските на изгнилата сграда бързо започват да се пропукват и да пропадат. Пожарът се разраства и всички, освен Гюро Михайлов, панически напускат горящата сграда.

Най-важен за него е уставът, приет през 1879 г., който всеки войник бил длъжен да спазва. Уставът гласи, че часовоят не може да напуска поста си, докато не го сменят. Дори и животът му да е в смъртна опасност.

Счетоводителят на щаба Иван Костов прави опит да спаси Гюро Михайлов, като се качва до стаята с парите в горящата сграда и му казва веднага да излиза, ако не иска да умре. Тогава Гюро Михайлов насочва щика на пушката си срещу него: „Без заповед на командира си, поста никога няма да напусна!”

Единственият, който може да промени заповедта е началникът на караулното отделение - Никола Костадинов. За да спаси часовия, той се втурва през горящите стълбища към касата. В мига, когато Костадинов влиза в стаята, дървеният под се пропуква и се срутва. В пламъците пропадат Гюро Михайлов, началникът му Никола Костадинов и още трима войници, които се били вурнали да му помагат – Илия Кръстев, Костадин Аргиров и Митю Петков. Когато на следващата сутрин разчистват пепелта, от тях са останали само овъглени скелети.

Иван Вазов възпява постъпката на войниците под мотото „На загиналите солдати в пожара на 25 декември 1880 г. в Пловдив” в стихотворението „При гроба”: „Спете тихо, служители прости/ на дългът, на светата родина,/ мир на ваш'те страдалчески кости, / чест на вашата скръбна гробнина! / Млади йощ, бой и смърт не видели,/ вий знаяхте как храбро се гине,/ вий знаяхте о, синове смели, / що е чест и безукорно име (…)”.

Още от 1906 г. в Пловдив започва събирането на пари за паметник на Гюро Михайлов. Идеята е подкрепена през 30-те години на миналия век от дългогодишния кмет на града Божидар Здравков, както и офицерите в града. Паметникът на Гюро Михайлов и неговите другари е изработен от авторски колектив начело с Никола Кожухаров и е тържествено открит на площад „Цар Крум“ на 27 ноември 1938 г. Паметникът представлява композиция, в която Гюро Михайлов е представен в цял ръст, застанал на поста си, а около него са бойните му другари.

През 1962 г., наближава провеждането на поредния Пловдивски есенен панаир: планиранирано е  автомобилният поток да мине през току-що прокопания тунел под едно от тепетата. Паметникът обаче препречвал пътя, затова общинарите решават да го преместят в казармата на Девети полк. Така през една нощ монументът е премахнат. По-късно е преместен в поделението на Строителни войски.

През 1992 година по инициатива на пловдивчани общината решава да върне паметника в центъра на града. На 3 март 1994 г. монументът е официално открит на площад „Централен“ във вида, в който е бил през 1938 г.

По материали от Интернет

Още от Други

Още от Последни публикации

© 2019 Thesite All rights reserved!