Интервю с авторката Мариета Георгиева - Ети

Писатели Интервюта МАРИЕТА ГЕОРГИЕВА (ЕТИ) 09.03.2015 | 08:03ч.

Мариета Георгиева (Ети) е родена на 21 май 1989г. в Русе. Завършила е Журналистика в Бургаски Свободен Университет през 2012 година и е работила като репортер в русенския вестник „Бряг“. Нейн разказ „Невидимият Джони Каил“ е публикуван в периодичното издания за фентъзи разкази „Дракус“. Разказ "Абстиненция" на Мариета е публикуван в интернет издание за култура и изкуство Градското списание urban-mag.com. Тя участва в проект "Сборник български фантастични разкази". В момента работи в книжарница "Хеликон" в Русе. В свободното си време обича да чете, да слуша музика, да рисува и да пише.. Също така обича хубавото кино и дългите разходки. За себе си казва, че има страхотно семейство и приятели. Късметлийка ;)

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

В: Как да те наричам? Мариета или Ети?

О: Ети

В: Блогът ти посреща читателите с цитат на Стивън Кинг „Истината е, че да повръщаш миналото, когато настоящето е даже по-лошо, може да превърне повърнатото в деликатес". Какво е за теб миналото? Не е ли свършено?

О: Не. Миналото не е свършено. Не съвсем. Вярно, живеем в настоящето, не в миналото, но има неща, които човек не трябва или не може да остави в миналото си. Половината ни настояще се крепи на миналото ни... Що се отнася до самия цитат, той е от „Гняв“, любимата ми книга. Просто намирам по нещо от себе си и в нея и в този определен цитат.

В: Можеш ли с цитат от твой разказ да опишеш себе си?

О: Всъщност мога да се опиша с един цял разказ, но ще опитам с цитат. /смее се/ Ето този: „Пренасяше се сред тучни зелени поляни, обрасли в ароматни треви, поклащани от полъха на вятъра, а отгоре се стелеше ясно синьо небе. Но спреше ли песента, тревата загубваше аромата си, пожълтяваше. Вятърът се завихряше в ураган. Небето ставаше буреносно сиво, предвещаващо края... после огненочервено, опожарено от адски клади. След това красиво лилаво, гаснеща жарава, замръкващо синьо, потъващо в пустата вселена. Черно... И светът му замлъкваше. Мъртъв ли е?“ („Музата на художника“)

В: Какво е основното послание, което искаш да отправиш към читателите с разказите си?

О: Че никое чувство не бива да бъде пренебрегнато; че мечтите са едно от най-ценните ни притежания и че нищо не е такова каквото изглежда.

В: Писала ли си поезия?

О: Малко. Любовна... но твърде лична и слаба ха-ха-ха

В: Изглеждаш много лъчезарен и позитивен човек, разказите ти продукт на твоята „тъмна“ страна ли са?

О: Всеки има тъмна страна, внимавам да не изваждам моята на повърхността./усмихва се/

В: Позитивното скучно ли е?

О: Тъкмо обратното. Аз самата много харесвам позитивното мислене, но предпочитам да пиша не много позитивни неща.

В: Героите в твоите разкази имат ли аналози в живота?

О: Само тези, които умират /смее се/

В: Кой е твоят любим разказ?

О: „Момчето, което ми даде сърцето си“. Той е най-личният...

В: Кои са авторите, които препрочиташ отново и отново?

О: Стивън Кинг, Труман Капоти, Яворов, Пушкин, Джейн Остин, Брам Стокър, Мери Шели, Оскар Уайлд... Препрочитам определени книги, може би трябваше да изброя тях /отново се смее/

В: От къде черпиш идеи и вдъхновение?

О: От всичко. Буквално.

В: Какво е реалността?

О: Нещо неизбежно

В: А щастието?

О: Мечта.

В: А светлината?

О: Надежда.

В: Кое е последното предизвикателство, което прие без да се замислиш?

О: Живота! /усмихва се/

В: Как читателите могат да се свържат с теб?

О: Ъм.. по email-а предполагам: eti.fall@abv.bg