Интервю с писателя Георги Димитров

Писатели Интервюта ГЕОРГИ ДИМИТРОВ 09.03.2015 | 08:03ч.

Георги Димитров е роден на 28 юли 1989г. в Русе. Завършил е Английската гимназия "Гео Милев“ през 2008г, а след това бакалавър по балканистика във Велико-Търновския Университет. В момента учи за магистър дипломант в НБУ, специалност Американистика и британистика - сравнителни изследвания.

Негови публикации са отпечатани на страниците на периодичното изданание за фантастика „Дракус“. Работи върху свой мащабен проект озаглавен The black mirror project.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

В: Разказите ти спадат към фантастичния жанр, но засягат теми за самотата и смисъла на живота. Какви са другите основни акценти, на които искаш да обърнеш внимание на читателите?

О: Основното ми желание, когато пиша е да накарам читателите да се замислят, да се вгледат в себе си. Доколко успявам… е, това е съвсем отделен въпрос.

В: Самият ти имаш ли отговори на „вечните“ въпроси за смисъла на живота?

О: 42! Шегувам се, макар че не е по- лош отговор от всеки друг. Ако трябва да дам собствена дефиниция на смисъла на живота, тя би звучала така: всеки трябва да разбере, какво наистина желае и да се бори за желанията си.

В: Разбрах, че си спрял да публикуваш произведенията си в интернет. Каква е причината?

О: Не мисля, че има конкретна причина. От части мързел. От друга страна ми изглежда някак… безсмислено да публикувам в интернет. Без да искам да обидя никого, защото знам, че има много автори, където се изявяват там и мога да кажа, че някой от тях са наистина добри.

В обобщение, без да съм против електронните формати за литература, за мен книжното тяло на една творба й придава реалност. Да държиш книга в ръка си има своя чар.

В: Къде свършва реалността и започва фантастиката?

О: Каква е разликата между двете? Всеки сам поставя границата за себе си. Ако трябва да съм честен фентъзито и фантастиката, понякога ми звучат по-реални от някой неща, които чуваме по новините.

В: Кои са твоите автори-учители?

О: Хм… Робърт Джордън, Рей Бредбъри, Стивън Ериксън, Стивън Кинг. Не знам дали бих могъл да ги нарека автори-учители, но определeно са ми повлияли по един или друг начин.

В: Какви са най-интересните коментари, които си получавал за своите разкази?

О: В момента не бих могъл да цитирам нищо конкретно, но всеки коментар е интересен за мен. Положителните ме радват, а отрицателните ми показват, слабите места в писането ми, върху които трябва още работа.

В: Влияеш ли се от критиката на читателите?

О: Ако е конструктивна и ми посочва реална слабост в творбите ми- да. Ако е просто заяждане- не.

В: Можеш ли да ни опишеш твоят свят с един твой разказ или цитат?

О: „Зелено! Толкова зелено, колкото никога не си е представял. Зелено в хиляди, милиони оттенъци, преливащи в шарка, която се простираше отвъд възможностите на човешкия ум. Шарка, хаотична в постоянната си промяна и все пак хармонична в невероятната си красота.“

Нещо изненадващо позитивно.

В: Кой е любимят ти герои от твоите разкази и защо точно той?

О: Ами всичките ми персонажи са ми… близки. Може би Стивън Андерсън ми е най- присърце засега. Той е герой, който е преживял много и е правил грешки, меко казано, но продължава да се бори независимо от всичко и не се предава до самия край.

В: Можеш ли да ни разкриеш малко повече за The Black Mirror Project?

О: Идеята на The Black Mirror Project е за Sci- Fi с Horror елементи. Работата все още е на доста ранно ниво, защото едва наскоро се захванах сериозно с проекта.

В: Единият от разказите ти засяга темата за втория шанс. Кога човек няма право на амнистия?

О: Когато се е предал и е спрял да се бори.

В: Къде е „отвъд“ и бил ли си там?

О: Сигурно ще се повторя, но според мен „отвъд“ е вътре в нас. Нашето подсъзнание- неосъзнатите ни чувства и страхове, които не са оковани от социални задръжки и лицемерие. А дали съм бил там. По скоро съм поглеждал отдалеко.

В: Кога човек е силен?

О: Когато е независим и свободен.

В: Кое качество цениш най-много в хората?

О: Директността.

В: Изглежда си доста противоречива личност, цениш директните хора, самият ти си директен, и както казваш ти - изненадващо позитивен. Трудно ли е да си честен в днешно време?

О: Обикновено да. Много често, честността и директността се възприемат като грубост и злонамереност.

В: Как читателите могат да се свържат с теб?

О: Ами най- лесно ще е чрез FB под името Георги Димитров (Grim).

В: Какво предстои?

О: Ами, ако всичко върви по план първата книжка от The Black Mirror Project.

-----------------------------------

Въпросите зададе Силвия Димитрова