Ал Сукна, Сирия
Вятърът бръснеше пустинята и нахлуваше бурно между ниските постройки на Ал Сукна. Абдул едва дишаше. Пясъкът нахлуваше между диплите на дрехите му, удряше кожата на лицето и влизаше в носа му. Стоеше сам на улицата. Приятелчетата му не излязоха да играят. Родителите им бяха забранили. А сам беше скучно. Мина чичо му Азиф с една камила, на която бе натоварил някакъв изкорубен шкаф:
– Какво правиш в това време на вън, Абдул? Бързо се прибирай вкъщи.
Детето понечи да отговори, когато се чу остър пукот. Червено петно разцъфна на челото на чичо му и той се свлече в краката на животното, което уплашено измуча и тромаво избяга. Абдул стоеше и не смееше да мръдне. От изненада устата му бе отворена и пясъкът нахлу в нея. Далечен вик го изтръгна от унеса. Огледа се и хукна лудо надолу по улицата към дома си. Мярна някакво движение на покрива отляво и погледна. Сиво-бяла ниска фигура се надигна. В ръцете си държеше дълго оръжие.
„Снайперист“, помисли си сирийчето, докато тичаше за живота си.
Чу изстрел и пред краката му се вдигна облак прах.
– Абдул! Абдул! – виковете продължаваха.
Тогава видя фигурата на майка си пред вратата на дома им. Абаята ѝ се вееше от силните пориви. Беше протегнала ръце към него, а лицето ѝ бе изкривено от ужас пред опасността.
– Мамоооо... мамо...
Виковете му бяха заглушени от поредния изстрел. Абдул спря изумен. Видя как дрехата на гърдите на майка му стана още по-тъмно черна. Лицето ѝ пребледня и тя се свлече. Той с плач изтича и се хвърли върху тялото ѝ. Дърпаше я и ѝ крещеше да стане. Сълзите, омесени с прах, направиха вадички по лицето му, което изглеждаше като напуканата и мъртва земя на Сирия. Смъртта бе дошла в дома им. Видя кръвта, която попиваше в жадната земя. Вдигна лице към небето и извика толкова силно, че белите дробове го заболяха.
След минути баща му го намери паднал в несвяст до трупа на Рашша.
От снайперистът нямаше и следа.
Дейл Сити, Вашингтон
Джошуа нямаше търпение да се прибере. Въртеше педалите като луд по Конкорд драйв, а раницата се мяташе на гърба му и го удряше ту отляво, ту отдясно. Зави рязко по Клоувър дейл драйв, като почти бутна възрастната комшийка Ракел Смит. Помаха ѝ в знак на извинение, без да спира да върти бясно педалите. Хвърли колело на алеята пред дома си и се втурна в къщата.
– Здрасти, Джош! – майка му шеташе в кухнята
– Здравей, мамо – даде ѝ бърза целувка по бузата и изтича по стълбите към стаята си.
– Хей, малкия, къде бързаш така?
– Имам много домашни, мамо! – Дали щеше да се хване…
Тръшна вратата зад гърба си и пое дъх. С треперещи пръсти дръпна ципа на раницата и трескаво зарови ръце вътре. За миг се притесни, че няма да намери това, което търси, но ето че усети гладката опаковка. Усмихна се. Най-после! От стената го гледаше Майли Сайръс, която харесваше, особено когато бе разголена. Той ѝ смигна и извади кутийката на най-модерната игра напоследък. Играта, която всичките му съученици играеха в мрежа и заради която смятаха всеки, който не играе, за загубеняк.
Обложката бе РАЗ-КЪРТ-ВА-ЩА!
Виждаше се част от някакъв стар град с бели сгради и палми, а на преден план войник, който в едната си ръка държи голям автомат, а в другата – закривен нож, от който се стича кръв и прави локва на земята до кубинките му, която е с формата на череп. От дулото на автомата се вдигаше дим, а по земята бяха разпилени сума ти гилзи. Войникът носеше каска и черни очила, които заемаха цялата горна половина на лицето му, а под тях, без да се вижда самото лице, започваше нещо като дихателна маска. Над главата на войника с кървави букви, надупчени от куршуми, бе изписано името на играта:
„KILL WITH POWER”.
Просто МЕГА – СУПЕР – ЯКО!
Джошуа отвори кутийката и натисна бутона за включване на компютъра. Машината тихо забръмча, изкара дежурните надписи на операционната система. Момчето попълни паролата и отвори скрита директория на компютъра си. Сложи диска в четеца и едва изтрая няколко минути, докато завърши инсталацията. Кликна нетърпеливо върху иконата на играта, която се появи на десктопа. Пред очите му се отвори панел, в който можеше да избере визията на своя герой, да го въоръжи с каквито си иска оръжия, а отстрани се появи списък с приятелите му, които бяха онлайн.
Отвори се прозорец с групов чат. Момчето забрави къде се намира и потъна в играта. Героят му сякаш оживя, сраснал се с оръжията. Вървеше, промъкваше се и сееше смърт. По-реалистична графика Джош не бе виждал, а и се съмняваше, че би могъл да види. Първото ниво се оказа в Венецуелската джунгла. Мисията бе да завладее петролен кладенец, окупиран от местните феодали, които искаха да изхвърлят американска компания от контрола на природните ресурси. Той и още десетина негови приятелчета разбиха индианците на пух и прах. Прерязаха няколко десетки гърла и върнаха контрола в правилните ръце. Разширението на историята ги отведе в едно съседно село, където просто се отдадоха на безразборна стрелба. Джошуа много съжаляваше, че не може да отключи варианта 21+, който включваше бруталии и сексуални изстъпления в невероятна детайлност. Опита се да излъже системата, че има навършено пълнолетие, но компютърът постоянно го връщаше в изходна позиция. Някъде вътре стояха данните му и не му позволяваха достъп до най-сладката част.
Следващото ниво го отведе в далечен Сибир, където той и отряда му трябваше да се справят с армия луди руснаци, за да достигнат в една секретна база, където руските учени пазеха части от разбила се летяща чиния, както и тяло на извънземен, обект на изследвания. Джошуа се промъкна сред снега и зачака приятелите му да заемат позиции около входа на базата. След подаден сигнал от Алкърни, всички откриха стрелба. Руснаците се окопитиха бързо и отвърнаха с минометен огън. В това време трима члена на екипа прерязаха оградата в задната част на базата и се вмъкнаха в тила на врага. Скоро централната порта бе отворена, а групата бойци на Джошуа нахлу като хала. Единици бяха оцелелите руснаци, с които се разправиха безцеремонно. После намериха тайния вход към пещерата под базата, където в огромна зала, пълна с учени, се пазеше НЛО-то. Джошуа влезе първи. Пред него се изпречи млада рускиня с руси като пролетен цвят коси. Разшири очи от страх и ужас, когато го видя. Устата ѝ прие формата на О, но не успя да извика. Джошуа преряза гърлото ѝ с извития и назъбен нож. Пръска кръв падна на визьора му толкова реалистично и започна да се стича, сякаш по обратната страна на екрана. „Ега си якото“, извика във възторг детето и свали автомата от гърба си. Откри огън. Пушек от взривени компютри изпълни залата, докато той и другарите му избиваха екипа изследователи. Джошуа остана да пази на вратата, докато другите се заеха да свалят данни от машините на врага. Без да иска бутна мишката, докато се пресягаше към кутийката кола и лицето на героя му се наведе надолу. Пред погледа му попадна лицето на убитата от него рускиня и детето с изненада видя в разширените ѝ зеници своя собствен образ. Уплаши се за секунда. После извика възторжено. Нямаше такава игра! В следващият миг вдигна глава и видя лицето на руски войник, който от упор го застреля. Толкова детайлна беше смъртта му, че видя отражението на падащото си тяло в дулото на лъскавия „Макаров“.
Появи се надпис:
ТИ СИ МЪРТЪВ!
ИСКАШ ЛИ ДА ИЗКУПИШ ПРОПУСКА СИ?
ДА/НЕ
Джошуа натисна бързо „Да“ и на екрана замига:
ИЗБЕРИ ДЪРЖАВА
СИРИЯ
АФГАНИСТАН
ЛИВАН
ЕГИПЕТ
РУСИЯ
Момчето се зачуди за миг, после кликна на първата държава.
Зареди се карта на малко сирийско градче, героят на Джош бе легнал по корем на покрива на една сграда, а в ръцете си държеше McMillan Tac-50. Пясъкът брулеше лицето му и той дръпна кърпа върху устата си. Погледна през оптическия мерник. Улицата и площада бяха празни.
„Мамка му, как сега да убия десет човека“, ядоса се американчето.
В това време видя по улицата да се движи дете. Бе не повече от дванадесет- тринадесет годишно. Джошуа го следеше на мерника, но се двоумеше. После видя да идва човек с камила. Застреля го и получи бонус 100 точки за „изстрел в глава“. Детето на екрана започна да бяга. В далечината на около 1200 метра видя фигура в черно, която се протягаше към него. Рискован изстрел щеше да е, но имаше да наваксва с още 9 убийства. МакМилъна изтрещя и фигурата в черно падна. Героят на Джошуа стана и тръгна към съседен покрив, за да търси нови жертви. В този момент вратата се отвори и майка му викна ядосано:
– Домашни си имал? По цял ден седиш и играеш тъпи игри! – Приближи се и изключи компютъра, без да чуе молбите на сина си.
Вечерта Джаред, бащата на Джошуа, гледаше новините – убийства във Венецуелско село, взривен петролен кладенец, кървава баня в Сибир.
„По дяволите! Накъде отива този свят“, помисли си той.
Подбор на разказите в рубриката: Явор Цанев
Автор: Валентин Попов – Вотан
11.10.2019
04.10.2019
27.09.2019
20.09.2019
11.02.2025
11.02.2025
11.02.2025
10.02.2025
10.02.2025