Кой е Марко Тотев и защо името му е нарицателно за неудачник?

Други Любопитно 14.09.2023 | 11:09ч.

Всеки средностатистически българин, като се усети изигран от съдбата, неизменно се отъждествява с Марко Тотев. Малцина обаче знаят кой е той.

Марко Тотев е роден във Велико Търново през 1858 година. Дядо му Петко бил търговец на ориз от Трявна. Синът му Tomю (бащата на Марко) се преселил в Търново и се оженил за Кръстина, родом от Балван. Toтю имал хан над днешния Паметник на обесените, от който изкарвал добри доходи. Кръстина пък донесла като чеиз сандъче със златни наполеони. То било крито доста дълго, докато в Търново не дошъл княз Александър Батенберг да го коронясват пред Великото Народно събрание. За зла участ същата нощ пламнали няколко пожара от фойерверките, с които търновци решили да покажат признателността си. В пламъците изгорял ханът на Марковия баща, а сандъчето с чеиза останало под руините. Мълви се, че никой не го е намерил и досега.

В ония патриархални и български времена Марко останал единственото дете на Тотю и Кръстина. Бил добре гледан, макар и не глезен, и твърде често чувал и до днес познатото: “Изучи се, че да не работиш!” Марко се вслушал в семейните съвети и станал един от първите български адвокати, макар тази чуждоезична дума да не го изпълвала с чинопочитание. Съвсем логично търновският еснаф по това време се занимавал с печеливши дейности от рода на ханджийство, банкерство, търговийка и медицина. По време на Освобождението от турско робство на руския губернатор на Търново му затрябвал учен и честен младеж и той направил шеф на своята канцелария Марко Тотев.

През 1884 г. Марко се оженил за Поликсени Кабакчиева. Нейната майка произхождала от голям род, от който са Янко Славчев, първият кмет на Варна, поборникът за национално освобождение и приятел на Ботев Никола Славков, и известният гинеколог д-р Славчев (прототип на героя на Емилиян Станев в “Търновската царица”, когото изигра Стефан Данаилов. По баща пък Поликсени е свьрзана с Кабакчиевия род, от който са комунистическият лидер Христо и синът му генерал Август Кабакчиеви. За кръстник Марко поканил Васил Друмев, известен и като митрополит Климент, когото Стефан Стамболов по-кьсно разпопил и заточил в Гложенския манастир.

През 1900 г. Марко Тотев бил назначен за окръжен управител на Бургас. Службата обаче не му понесла, завърнал се в родното си Търново и отворил адвокатска кантора. Такава той имал и в София. Тук трябва да споменем, че в адвокатската професия тогава можело да се влезе и без специално образование. Марко Тотев бил самоук адвокат. Знаел турски и френски и твърде добре се справял с френската правна литература. Славата му на сладкодумец бързо се разнесла и свободните от дела адвокати ходели да слушат пледоариите му и да се учат от него. Неговата стихия били гражданските дела и особено тези за имоти. По принцип защитавал дела във Върховния касационен съд, последната съдебна инстанция. При защитата винаги поднасял касационните жалби, напечатани в печатница, и ги раздавал с мотива, че съдиите често се разсейват и не слушат внимателно устната защита. Една от внесените от него жалби в касационния съд по-късно била цитирана от професорите на Юридическия факултет като образец.

Като адвокат Марко Тотев получил такава известност, че бил поканен от представители на международната компания “Холанд Америка” да защитава техните интереси в България. Може би защото бил върл стамболовист, а не за адвокатските си заслуги, Марко Тотев получил два ордена за вярна служба към отечеството. С този актив станал и председател на Окръжния съвет във Велико Търново. Ако един адвокат не влезе в Народното събрание, то истински професионалист ли е той? Този въпрос измъчвал и Марко Тотев. Кандидатирал се за Четвъртото велико народно събрание, спечелил и станал депутат. В това си качество председателствал и търновското читалище “Надежда”, в което по негова идея се играли опери на Росини и Верди. Той поканил и платил с лични средства гостуването на добилия европейска слава италиански хор “Гуаско”.

Марко Тотев никога не обличал костюм, а на главата му блестял цилиндър, допълнен от изящен фрак. Разпуснело ли се сърцето му, пеел на воля и с цяло гърло възрожденски песни.

Парите не били цел, а средство за него, не ги ценял особено и най-вече заради това произлязло името му на несретник. Привърженик бил на пословицата “Залудо работи, залудо не стой”. Твърде често не успявал в начинанията си и търпял финансови загуби, но пък с философска примиреност отсичал: “Няма зарар (загуба).”

Сутрин, едва стъпил на тротоара пред дома си, обичал да казва: “Като изляза от къщи и парите сами тръгват след мене.” В Търново и до ден днешен е останал паметният лаф: “Аз на Марко Тотев файтоните не мога да платя.” Адвокатът често пътувал из страната. И тогава ставали чудеса за градското простолюдие. На файтонджиите плащал двойна тарифа, а когато напускал хотела, строявал цялата прислуга и келнерите и щедро раздавал бакшиши. Приятелите му твърде често го завличали с големи суми, но той пък и не кипял от желание да си ги върне. Като адвокат не искал висок хонорар от клиентите си. Обикновено пазарлъкът му бил на принципа „колкото дадеш“. Едва ли е могло да бъде по друг начин, защото неговите клиенти били сред най-бедните.

Марко Тотев имал три известни дела, заради които селяните му се отблагодарили с хиляди декари об­щинска земя в селата Розовец, Пловдивско, Драгойново, Хасковс­ко, и Долно Чочовене, Сливенско.

В селата Рахмандере и Драгойново парите за адвокатския му хонорар не достигнали и селяните решили да кръстят главната улица на негово име. В Драгойново като добавка го направили почетен гражданин и портретът му дълго време стоял в кабинета на кмета. Това обаче не разколебало Марко Тотев и той продължил да защитава бедняците и апостолски да обикаля цяла България. Обичал да казва: „На бай ви Марка чантата, като види трена, и сама се качва.”

Слабост му се оказали картите и по-специално – покерът. Седнел ли на масата, забравял за всичко друго. Веднъж раздали картите и Марко Тотев се облещил – в ръцете си държал кент флош роял. Започнало наддаването, Марко дал вид на колебаещ се наивник, но многократно увеличил мизата и на масата се струпала купчина пари. И тъкмо да смъкне картите и да отчае своите партньори, по улицата се задало някакво погребение. Всички наскачали да видят кой е умрял и да помолят бог да го прости. Марко Тотев останал като гръмнат на масата, стискал вече ненужния му кент флош роял и тъжно отронил знаменитата и до днес фраза: “Бе то на Марко Тотев все тъй ще се случи!”. Сред най-големите му загуби е проиграването на покер на семейната воденица, намираща се на река Янтра край Търново.

Станал вече национална знаменитост, Марко Тотев сам доукрасявал или пък измислял свои каръшки истории и с охота ги разправял. С цялото си държане бил непрекъснато в устата на търновските еснафи. Всички те не можели да се надивят от какво е толкова весел и безгрижен – в политиката не успял, пари от работа не натрупал, с фабричка не успял да се сдобие, дори и едно лозе на баир нямал, а пък все се шегувал.

Съдбата на несретник не оставила Марко Тотев дори и след смъртта му. Някакъв завеян погребален агент след време настанил в гроба на Марко Тотев съпругата на известен професор. Роднините на каръка обаче взели присърце тази висша несправедливост и завели дела. Те продължили безкрайно дълго, но накрая все пак Марко Тотев останал сам във вечното си жилище. Като приключвал делото и произнасял присъдата, съдията проронил: “Ех, бай Марко, бай Марко, то на тебе все така ще ти се случи.” Тъй името му се споменава и до днес някъде из България, щом някой се прости с късмета си.

Източник: jenatadnes

 

 

Още от Други

Още от Любопитно

© 2019 Thesite All rights reserved!